РЕКЛАМА

• Резултати от Семинара „Развъдна дейност в VDD“, проведен приз 2018 г. в Анкум

  13

  авг

  Превод от немски език

  Съобщение от службата, отговаряща за вписванията в родословната книга
  Главен отговорник по развъдната дейност Зигурд Кронайс

  Резултати от Семинара „Развъдна дейност в VDD", проведен приз 2018 г. в Анкум

  Развитие на породата Германски Дратхаар

  Идеалният тип през 1904 г., към който са се стремели развъдчиците

  Актуалният стандарт за породата

  Породата Германски Дратхаар е взела най-доброто от твърдокосместите ловни кучета, работещи със стойка и Германския Курцхаар (германски късокосмест пойнтер), като при развъждането се е обръщало специално внимание на постиженията на кучетата. Това са всестранно развити кучета, което се дължи на тяхната предразположеност към обучение и работа, като основната цел e регулярната развъдна дейност. Едни от най-ценните заложби на ловните кучета, работещи със стойка, са привързаността им към техния водач и отличното им обоняние, което те получават и което се насърчава при търсенето и работата в полето. Предразположеността им към обучение се съчетава много добре с тяхното желание за търсене и работата с водача, което води до ловни успехи. Затова следните изпитания са задължителни при развъждането на Германски Дратхаар:
  • Работа по заешка и лисича диря
  • Работа във вода с патица по метода на Мюлер ­/Müller-Ente/
  • Изпитание за злоба

   

  От снимките на първите родословни книги може да се види, че първоначално постиженията са били много по-важни от типа. При почти всички снимки от това време се забелязват резките извивки на предните и задните крайници, както и малките глави на мъжките кучета. Цветовете съгласно развъдната книга от 1904 г. са били кафяво пъстър (кафяв шимел) и кафяво с бяло гръдно петно. Черният цвят при Германски Дратхаар е бил позволен, но не e бил за предпочитане. Към момента и то вече от доста години насам различните цветове на породата в Германия са разпределени процентуално по следния начин: 70% кафяв шимел, 20% черен шимел, 10% кафяво със или без бяло гръдно петно. От създаването на породата до сега стандартът се е изменял най-вече по отношение на височината при холката и пропорционалната дължина. Първоначално височината при холката е била 60 до 65 см при мъжките кучета и минимум 58 см при женските. Днес се оказва, че предпочитането на кучета с „квадратна форма" е довело до проблеми в крупата. Ето защо идеалната форма „къса" при линията на гърба трябва да бъде определена като 2 см над височината при холката. Що се отнася до захапката, описанието в стандарта е по-точно отколкото описанието в развъдния правилник: „Големи зъби. Здрава челюст с правилна или пълна ножична захапка, като горната редица резци е разположена над долната без междинно разстояние, а зъбите са перпендикулярни на челюстта". P1 може да липсва при Германския Дратхаар, но при опложданията трябва да се има предвид. М3 не трябва да липсва, за да се предотврати скъсяване на челюстта. Частичната предна и обратна захапка, т.е. когато 1 или 5 резци от долната челюст са разположени пред или зад съответните резци на горната челюст, представлява дефект на зъбите от медицинска гледна точка.
  Според проф. Дистл, геномните стойности при размножаването за HD и OC(D) се разпределят на 52% при мъжките кучета и 48% при женските кучета. Желаното е процентът мъжки кучета да бъде по-висок. Твърдата космена покривка се наблюдава при 60% от хомозиготните кучета и 40% от хетерозиготните.

   

  Очакванията при поколенията на мъжките кучата са следните:
  HD 90 при 76% HD (A), 23% HD (B) и 1% HD (C) и по-висок
  HD 97 при 66% HD (A), 28% HD (B) и 6% HD (C) и по-висок
  HD 110 при 48% HD (A), 36% HD (B) и 16,2% HD (C) и по-висок
  Вероятността за OC (D) при поколението на мъжките кучета е при OC (D) 90 1,4%, 97 4% и 110 14%.
  Проф. Дистл предупреждава, да не се чифтосват полу-братя и сестри по майчина линия.

  Зигурд Кронайс, Главен отговорник по развъдната дейност

   

  Изтеглете статията от тук (.docx)

   « Всички събития