• Още 2 месеца до Пролетните изпитания за млади кучета /VJP/ .... Какво да правим?

  08

  фев

   

  Кучетата, като всички живи същества, са индивидуално генетично програмирани и в продължение на своя живот се социализират различно.

  Към времето за провеждане на Пролетните изпитания нашите ловни помощници са по правило на възраст около година. Важни процеси в тяхното развитие и поведение са заложени. Характерът на кучето, както и неговата издържливост са предопределени не само от генетическите заложби, но и в голяма степен от заобикалящата среда, в която то живее. Емоционалната връзка между водача и кучето, както и собственото поведение и социална компетентност на водача влияят решително на процеса на обучение и въздействуват за многостранното развитие на качествата на кучето.

  Ловните качества на кучето, предвид неговото бъдещо ловно ползуване, трябва да бъдат събудени, развити, канализирани, а често - ограничавани. Затова изпитанието на вродените качества е само етап по пътя към обучението на ловното куче.

  На всички изпитания, по правило, се целят високи резултати. В тази връзка нашата основна цел трябва да бъде обучението на ловно куче, което да ни доставя радост в лова и с което ние като ловци можем да ловуваме пълноценно, при отчитане на етичните аспекти на лова.

  Съдиите, както заради бъдещото ловно ползуване, така и заради участието на кучето в развъдния процес, трябва да установят неговите вродени качества и особености, които показват бъдещ надежден апортьор на случайно намерен убит дивеч. Към тези качества се причисляват добър нос, желание за намиране и работа по следа, както и уравновесеност на характера, изразяваща се в спокойствие, концентрация и издържливост при работа.

   

   

  Изработване на програма

   

  За предстоящите седмици на подготовка за пролетните изпитания би било много полезно изготвянето на програма. Ето примерно съдържание:

  • Снабдяване с Правилника за изпитание;

  • Набавяне на подходяща литература;

  • Какво се очаква да направи нашето куче - изучаване на Правилника;

  • Помощни материали - водачески повод, водаческа свирка, ремък за кръвоследна работа, полеви ремък, избиране на подходящ терен за „лабораторна работа", поле с малко дивеч и поле с много дивеч - съгласуват се разрешителни за това;

  • Съвместна работа с колеги;

  • Участие в подготвителни семинари или курсове за Пролетни изпитания;

  • Разработване на плана за работа по дати.

   

   

  На първо място - Подчиненост!

   

  Успешното преминаване на Пролетния изпит изисква определено наличие на подчиненост от нашия възпитаник. Воденето на повод, движението в крак и радостното пристигане при подаден сигнал със свирката трябва да са усвоени от него. Неоценимо преимущество при всички „дисциплини" при работата на поле представлява твърдото владеене на командата „Стоп". При всекидневно обучение /по 2-3 пъти на ден по 20 минути/ в рамките на 4 седмици, нашият кандидат ще овладее надеждно това упражнение. Оставащото време до изпитанията са достатъчни за стабилизиране на съответствуващо за тези изпитания ниво на поведението на кучето при команда „Стоп", при многократно и постоянно упражняване на командата при всяка възможна ситуация. Ежедневните упражнения на командата „Стоп", последвана от разпускане с игра, затвърждават връзката между двамата партньори.

  Водачите, които нямат нужните предварителни практически умения за обучението на ловни кучета би трябвало да се обърнат за помощ към някой от опитните и/или да посетят курс по обучение на кучета.

   

   

  Най-важните вродени качества

   

  1. Търсене.

   

  От кучето се очаква:

  - Старателно, продължително търсене, което да дава възможност да се оцени желанието му за намиране.

   

  Какво се прави:

  • спазване на ритуала - преди всяко пускане за търсене се изпълнява команда „Седни", следва освобождаване от повода и команда „Търси напред";

  • търсене срещу вятъра - на различни терени по възможност с богата растителност за укрития на дивеча /най-вече по нивите, по продължение на канали и зарасти по периферията/; разделяне на терена, използуване на характера на местността - например ширината на нивата; ако кучето не е устойчиво на команда „Стоп" да се избира поле с по-малко дивеч;

  • подпомагане на кучето при търсене - ако кучето търси на твърде късо разстояние или се отдалечава твърде много се тръгва в противоположна нему посока; залагане на напречно и равномерно претърсване; по възможност да не се оставят непретърсени участъци; поддържане на визуален и звуков контакт с кучето; въвеждане на знаци с ръка - указателен мах с ръката наляво или надясно, звуков сигнал; постоянно подобряване на управляемостта на кучето с чести излети за търсене;

  • по време на търсене без влизане в контакт с дивеча упражняване многократно на командата „Стоп", отработване на упражнението до най-малки детайли; увеличаване на дистанцията между водача и кучето при упражняване на командата „Стоп"; да не се изисква от кучето да върши нещо, което още не познава и не може; да не се забравя поощряването при всяко изпълнение на командата; /още/ да не се изисква изпълнение на команда „Стоп" когато то преследва дивеч, ако тя не е овладяна безупречно; при твъдро владеене на команда „Стоп", при всяко вдигане на дивеч кучето се спира с командата „Стоп"; след това му се позволява отработването на следата;

  • упражняване за издържливост - търсене минимум 30 мин;

  • малко преди изпитанието се проверява устойчивостта при изстрел 1-2 пъти от разстояние 30-50 м от водача;

  • ако по време на търсенето кучето преследва пойни птички, например чучулиги или лястовици, не се вълнувайте, да гони на воля, след многократни безуспешни опити да ги хване ще загуби интерес към тях.

   

   

  2. Стойка.

   

  От кучето се очаква:

  - Да направи стойка или да легне пред притаил се дивеч.

   

  Какво се прави:

  • движение към притаил се дивеч срещу вятъра; непрекъснато се следят реакциите на кучето; атакуващи кучета или такива със силно изразен стремеж за бързане се водят бавно срещу вятъра на дълг водачески повод или ремък; след като кучето е усетило дивеча с носа си се води бавно към същия, тихо и успокояващо се хвали и гали; с дългото въже или ремък му се позволява да следва дивеча бавно, с протяжка; дивеча се вдига от водача; нетърпеливи и атакуващи кучета, които твърдо владеят командата „Стоп" се карат да изпълняват команда „Стоп" при всеки опит за атака;

  • или - работи се с възрастно куче с твърда стойка; при твърдата стойка на възрастното куче с обучаемото се работи като по-горе.

   

   

  3. Работа по следа.

   

  От кучето се очаква:

  • Желание за работа по следа - упорита, с желание, старателна работа по следата на току-що вдигнал се заек, който то не вижда;

  • Надеждност при работата по следа - упорито желание за работа и при трудни следи, които да следва самостоятелно.

   

  Какво се прави:

  • 3-4 влачени следи на дивеч на седмица се отработват на дълъг повод /вида на дивеча се сменя/; увеличаване на дължината на влачената следа до 1000 м; нарастваща трудност на терените, особено в преходите между терените - обрасъл терен - гола оран - канали - пътища;

  • При възможност поне 2 пъти на седмица следване на прясна заешка следа на дълъг повод /привикване към проследяване на следата/; приоритет е спокойната работа на кучето; преди започване на работа по прясна заешка следа кучето се поставя да седне пред заешкото легло; да се следи за спокойна работа на кучето; да се прекратява работа, когато посоката на следата не може да се следва уверено от водача, кучето се поощрява;

  • Свободна работа по заешка следа 1 път седмично; за предпочитане са следи, при които в края им заекът има възможност да се скрие; преди заешкото легло на кучето се поставя ремък, на който единия край може да се измуши от нашийника; с кучето се следва следата докато то вдъхне миризмата на заека и единия край на ремъка се изтегля неусетно за кучето /същото се прави на изпитанията/;

  • Кучетата изпълняващи твърдо командата „Стоп" се отзовават при загубване на следата и се пускат отново в нейното начало;

  • Да не се отработва заешка следа повече от 1 път на седмица преди изпитанието.

   

   

  4. Използуване на носа.

   

  От кучето се очаква:

  • Често и от разстояние откриване, протяжка и маркиране на дивеч, маркиране на легла на дивеч.

   

  Какво се прави:

  • често търсене в терени, добре заселени с дребен дивеч - използването на носа идва от само себе си.

   

   

  Водимост / Подчиненост

   

  От кучето се очаква:

  • водимост - кучето трябва да поддържа връзка с водача, да търси зрителен контакт с него, например при стойка; след преследване на заек бързо да се върне при водача;

  • подчиненост - кучето трябва да е управляемо и да следва заповедите на водача, въпреки че това не носи точки на изпитанието.

   

  Какво се прави:

  • честото и многостранно управление на кучето в заселен с дребен дивеч район, паралелно с неговата дресура, водят до създаване на рефлекс за подчиненост.

   

   

  В деня на изпитанието.

   

  Какво се прави:

  • последното хранене на кучето е сутринта в деня преди деня на изпитанието;

  • в деня на изпитанието - водене на кучето съсредоточено, наблюдавайки и оценявайки ситуацията по време на изпитанието - мислене като ловец.

   

  Както на всяко изпитание и тук е нужен и малко късмет. Старанието и упоритостта винаги водят до успех.

   

   

  Танко Ранделов

   

   

   « Всички събития