В България

История на породата Германски Дратхаар и работните изпитания в България

 

 

Първите кучета от породата Германски Дратхаар в България са внесени през периода 1970-1975г. от Централния съвет на БЛРС в съюзната кучеферма на гара Искър. След това опити за развъждане с цел ловно ползване са се правели и във ФЧПЛК „Дунав"-Русе. Но през първите години от съществуването на тези кучета в страната не може да се говори за някакво специално развъждане или ползване. Поради малкия им брой и все още не достатъчната запознатост от страна на собствениците им за възможностите на породата и начините и смисъла от целенасочено развъждане.

Голям тласък за опознаване работните качества на ловните породи и в частност на Дратхаара и пълноценното им използване в лова е дало началото на организираните изпитания за ловни кучета. Първото такова изпитание в България се е провело в околностите на фазаново стопанство-Русе през 1980 год. То е било изцяло на поле и с разселени фазани. Целта е била да се покажат качествата на вече внесените за разплод кучета от Източна Германия и Чехословакия. Отново същата година се провежда първия единадесетдневен курс за водачи на ловни кучета в ловен комплекс „Звездица"-Варна. Той е организиран от централния съвет на БЛРС и се води от г-н Клаус Ролфс. През 1981 год. България е домакин на третото, последно и най-голямо световно ловно изложение. То дава голям тласък за развитието на българския лов и ловен туризъм, а от там и на ловната кинология. И най-вече дава акцент върху ползването и прилагането на всестранната работа на ловното куче. В рамките на световното изложение се провежда турнир за ловни кучета, където участват и българи, като Спас Спасов, участник и в изпитанието от предходната година. Този турнир e с индивидуално класиране и там победителите от Германия показват какви са възможностите и предимствата на обученото куче за всестранна работа.

Преди 1980 год. между Източна Германия и Чехословакия се е провеждал турнир за всестранна работа на континентални птичари. След това към идеята са били привлечени първо Унгария, после България и Полша. Създаден е бил така наречения турнир „Дружба", между социалистическите страни от източния блок. През 1982 год. България за първи път участва със свои състезатели на турнира в Германия. През 1983 год. в Чехословакия се състезават Спас Спасов, Йордан Софрониев, Младен Донев и Милко Бечев. Същата година се провежда и курс с г-н Карл Зусдорф. През 1984 год. България е за първи път домакин на турнира „Дружба", който се провежда в гр.Разград и българския отбор е представен отново от Спас Спасов, Йордан Софрониев, Младен Донев и Милко Бечев. През 1985 год. домакини на турнира „Дружба" са Унгария. отново участват българи: Силвион Кисев, Кръстьо Богатинов, Никола Дончев и Спас Спасов. През 1986 год. Силвион Кисев, Кръстьо Богатинов, Спас Спасов и Младен Донев заминават за Чехословакия. В 1987 год. Силвион Кисев, Кръстьо Богатинов, Христо Петров и Валентин Кулчев се състезават в Полша. Отново за Германия в Лайпциг, заминава български отбор през 1988 год. В многобройната българска делегация, предвождана от г-н Йордан Симеонов и проф. Димитър Димитров има и състезатели и съдии. С кучета се представят Валентин Кулчев, Кръстьо Богатинов, Георги Христозов и Тодор Йорданов. През 1988 година за първи път се провежда и курс за водачи на ловни кучета от г-н Отокaр Рааке в ДЛС „Странджа" -Бургаско.

Традицията на турнира „Дружба" прекъсва в България след доста успешните 26 по ред полеви изпитания „Варна-1989". Там участват Силвион Кисев, Петко Петков, Тодор Йорданов и Николай Далеков.

Следващата 1990 год. инж. Красимир Петров успява да запише и първото куче от България в немската книга за кучета за ловно използване-DGSB, Witus von der Schellau покрива VGP-изпит с 286 точки.

През всичките тези години за да се представи български отбор на международно ниво са се провеждали много вътрешни и национални турнири, а класирането за отбора е било трудно и доста престижно. Всичко това в голяма степен е повдигнало нивото на българската ловна кинология, заинтересуваноста и културата на българския ловец относно ловното куче.

След това по примера на международните изпитания и на многото проведени регионални и национални, в България традицията продължава. През 1990 и 1991 год. такива изпитания се провеждат в с.Труд, Пловдивско. Организатор е ловно рибарско дружество-Пловдив. През 1992 в с.Милковица, Плевенско. През 1993 и 1994 год. домакин е гр. Бургас. Отново пристига г-н Отокар Рааке, през 1994. Този път води и прочутия дратхаар- Каро фом Вехтерсбах и е главен съдия на изпитанията. Тогава победител става курцхаар с водач Тодор Йорданов от гр.Разград.

По принцип създателите и организаторите на този тип изпитания са хора отглеждали дратхаари, основателите на клуба в България и поддръжниците на породата. Но през годините поради липсата на други ловни изпитания се допускаха за участие и кучета от останалите породи. Разликата в правилника на тези изпитания с този на VGP"-изпита за дратхаари в Германия днес е незначителна. Като винаги изискванията са били изключително високи. А съдиите и водачите максимално строги към кучетата.

В с.Славяново, Плевенско, през 1995 год. победител е Атанас Василев от Пазарджик с дратхаара Доро. През 1996 год. в гр. Асеновград, купата грабва отново курцхаар с водач Георги Илчев от Раднево. През 1997 год. отново домакин е гр. Разград. Най-добре се представя Валентин Кулчев от гр.Русе с дратхаара Рик, по това време интереса е огромен участват почти двадесет кучета от три породи. 1998 год. Традицията продължава в гр. Разград. Победител и с втори приз става дратхаара Лара от „Христозов" с водач Ангел Чорбов от гр.Пловдив. През 1999 год. в гр. Русе отново Лара от „Христозов" с водач Ангел Чорбов са на челно място и с втори приз. 2000 год. мястото отново е гр. Разград, а дратхаара Озирис с водач Мартин Василев от гр.Пазарджик вземат приз и най-много точки. През следващата 2001 год. със същото куче побеждава баща му Атанас Василев в гр.Асеновград.

През 2002 год. официално в България е основан Републикански клуб „Германски Дратхаар" със седалище в гр.Асеновград, като член на Българската федерация по кинология. Която от своя страна е асоциран член на FCI.

Гост на изпитанието проведено същата година в гр.Асеновград, отново е г-н Рааке. Провежда се и семинар за водачи на ловни кучета. Тогава с първи приз и най-добре се представя Бони от „Вахани", дратхаар с водач Васил Сотиров.

Следват няколко трудни години без изпитания. На бързо, само с един съдия и малко кучета такива се провеждат в гр. Асеновград през 2004 год. Няма куче покрило изпита с необходимия минимум. До 2005 год. Републиканският клуб се състоеше от седем члена. Развъдната работа по поддържането на породата беше много трудна. Налагаше се да заплождаме елитни кучки извън граница, а в страната малки кученца се продаваха трудно. За щастие през последните две-три години в България се появи явен интерес към породата Дратхаар. Регистрираха се официални ферми към международната организация FCI. На полевите изпитания се появиха нови хора. А нивото на екстериора на българските Дратхаари рязко се покачи. В първите пояси на родословията им се срещат едни от най-добрите кучета в света. Броя на членовете на клуба също рязко се покачи, понастоящем наброява 41 души. От три години се издава годишна брошура, съдържаща всички правилници и нормативи на клуба. Стриктно се води развъден регистър на всички родословни кучета. Въведоха се и правилници за изпитания на млади кучета, както и за допуск за разплод. Те са по примера на немските VJP" иHZP". Успешно се прилага и правилника за развъждане, съобразен с всички изисквания на Световния съюз Германски Дратхаар. От 2007 год. Републикански клуб „Германски Дратхаар" е приет и за асоциран член на Световния съюз (DD-WV) на годишното заседание по време на 74-я Хегевалд в Мелдорф/Шлесвиг-Холщайн.